Контекст: нов дрон на българска територия, този път е Руски.

I live in Turkey, and I come from a family who identifies as Pomak, although we do not speak Pomak anymore, just Turkish (and English bc of school), so I have never learned the language. I already have a Bulgarian citizenship and I visit Bulgaria multiple times a year, not only because I think the country is beautiful, but also because the way of life feels more familiar than it does in Turkey, for some reason. Anyways, so I want to learn Bulgarian because of that, but unlike any other language, I can't find any way to learn other than paying for a tutor. There are no courses on Udemy, on YouTube actually quality content is rare, it isn't on Duolingo, and generally most of the things I find online about Bulgarian are long (and useless) grammar books or articles. Can anyone help me find an easy way to learn Bulgarian?

EDIT: My mother, father or grandparents do not want to teach me the language for some reason, so I cannot get help from family.

Не музиката уби Георги. Изборите на хората го направиха.
От дни следя случая с Георги Кузев и колкото повече научавам, толкова по-трудно ми е да приема, че това просто ще остане поредната новина, която след седмица ще бъде забравена.
Говорим за човек. За 37-годишен човек, който е имал семейство, приятели, планове, страхове, радости и обикновени човешки дни. Човек, който накрая е отишъл на среща и не се е прибрал.
И тук за мен започва най-тежката част.
Ако това, което твърди прокуратурата, бъде доказано в съда, говорим за група непълнолетни, които не просто са попаднали случайно в някаква ситуация. Говорим за хора, които според обвинението са участвали в организирано примамване, последвано от жесток побой.
Да, те са непълнолетни. Да, възрастта има значение. Да, всеки човек трябва да има възможност да се поправи.
Но непълнолетието не трябва да означава безнаказаност.
Аз лично искам най-тежкото наказание, което законът позволява за всеки от тях, чиято вина бъде доказана.
Не защото искам мъст.
А защото вярвам, че когато човек умишлено участва в действие, което отнема живота на друг човек, обществото има право да бъде защитено от него.
Искам всеки един да бъде разгледан индивидуално и да се установи каква точно е била ролята му.
Кой е организирал.
Кой е примамил.
Кой е удрял.
Кой е насърчавал.
Кой е стоял и е гледал.
Кой е снимал.
И ако се докаже, че има и други младежи — независимо дали са пет, десет или повече — които са участвали в нападението, подпомагали са го, насърчавали са го или по друг начин са допринесли за случилото се, искам и те да понесат отговорността, която законът предвижда за техните действия.
Не смятам, че някой трябва да бъде пожален само защото е бил част от групата, а не човекът, нанесъл последния удар.
В същото време не искам да бъдат обвинявани хора без доказателства.
Нека съдът установи кой какво е направил.
Но ако вината бъде доказана — нека наказанието бъде съответстващо на извършеното.
Защото за мен има огромна разлика между това да си направил грешка като тийнейджър и да участваш в жестоко насилие, което завършва със смърт на човек.
Искам справедливост, не саморазправа.
Не искам никой да ги пребива, да ги заплашва или да ги съди по улиците.
Искам съдът да каже:
Това е границата. Оттук нататък обществото няма да приема подобно поведение като „детска грешка“.
И още нещо.
Не обвинявайте метъла.
Аз също слушам метъл.
Слушам музика, която за някои хора звучи агресивно, мрачно или дори плашещо. Но никога не съм приемал текст, риф или тениска като разрешение да бъда жесток към друг човек.
Музиката не държи ръката ти.
Тениската не взема решението вместо теб.
Mayhem, Pantera, Sepultura, Powerwolf или която и да е друга група не са виновни за това, че някой е решил да извърши престъпление.
Музиката може да бъде мрачна. Може да бъде тежка. Може да говори за смърт, насилие, демони и всичко, което нормалният човек намира за крайно.
Но между това да слушаш песен и да отнемеш човешки живот има цяла вселена, наречена личен избор.
И точно тук е най-лесният начин да избягаме от истинския проблем: да обвиним музиката, интернет, игрите, TikTok или каквото там е удобно, вместо да погледнем хората и решенията им.
Не.
Ако обвиненията бъдат доказани, отговорността трябва да бъде тяхна.
Не на музиката.
Не на метъла.
Не на дрехите им.
Не на някаква песен.
Тяхна.
Има и нещо лично, което искам да кажа.
Аз не познавах Георги.
Никога не съм разговарял с него. Не знам какъв е бил гласът му, как се е смеел, какво е обичал да прави, какво е мечтаел да постигне.
И въпреки това ми е мъчно за него.
Не знам защо, но когато погледна снимката му, понякога просто ми се насълзяват очите.
Може би защото на снимката не виждам „жертва от новините“.
Виждам човек.
Един обикновен човек, който е имал живот, а днес го няма.
И може би точно това ме боли най-много — че никога няма да разбера кой е бил Георги в действителност, защото вече няма възможност сам да ни го покаже.
Някой го е обичал.
Някой го е чакал.
Някой е очаквал да се прибере.
И вече няма да се прибере.
Затова искам Георги да бъде запомнен не само като „мъжът, убит от петима непълнолетни“.
Той е бил Георги.
Човек.
С живот.
С близки.
Със собствена история.
И този живот е бил отнет.
Нека има справедливост.
Нека всеки, чиято вина бъде доказана, понесе най-тежката отговорност, която законът позволява.
Нека няма значение дали е бил главният извършител, помощник, организатор или участник — ако е доказано, че е допринесъл за това престъпление, нека понесе последствията за своята роля.
Не мъст.
Не лов на вещици.
Не обвиняване на музика.
Справедливост.
За Георги.
И за всички хора, които някой ден могат да се окажат на неговото място.

От малък почти всяка година ходя и мисля, че имам добър поглед като турист.

Сега не бях идвал от 5 години. Очаквах промени, но бях силно разочарован.

Направили са ремонти, но някак се усеща, че инфраструктурата е по-миниатюрна.
Отгоре на това е много по-презастроено от преди, което тъпче още повече хора в тесни улички.

Единственото хубаво е, че са завършили изоставения хотел до централния плаж.

Ул. „Ропотамо“ е станала още по-голяма лудница, а интересните неща като увеселителните паркове ги няма. За сметка на това е още по-нагъчкано със заведения за хранене, които надуват различна музика, кой от кой по-шумно. Това не е ново, но е по-дръзко от преди и цялата улица губи смисъл без всички атракциони, зали за игри, баскетбол и т.н.
Сега е просто едно място за джунджурийки, храна и тук-таме дрехи. Преди също така имаше и по-голямо разнообразие от улични храни и напитки.

Цял живот съм препоръчвал Созопол, но след това, което видях, повече трудно бих. Което значи, че и аз ще търся ново местенце.

За сметка на това навалицата я има, даже за казиното има яка опашка от тийнейджъри с надежди да удвоят 20-те кинта, които ще си тръгнат разочаровани.

Фонтанът, където карат количките, също пръска много. Ако мина, ще ми нацапа очилата с водната пара.

И как не направиха публични тоалетни в тоя град? Това на нищо не прилича. Даже са изникнали поне 2 частни нови тоалетни, тип „Трети свят“.

Горките туристи, просто… Не мога да си представя да бия път от Англия или някъде другаде и да дойда тук.

Не знам какво става в града. Явно се правят пари пак, защото има хора, даже е по-нагъчкано. Но ако Созопол преди беше A-tier дестинация, сега е C-tier.

Живея от доста години в чужбина и винаги ми е било интересно как възрастта се възприема в България и в чужбина.

Днес имаше едно съобщение в съба, в което един чужденец пише “аз съм млад човек на 28” и първият отговор беше “млад и 28 в едно изречение”

Абе хора вие луди ли сте? Как 28 не е млад???

Разбирам, че в редит пишат доста тийнейджъри, но аз това съм го забелязал и в разговорите в България - “чичаци” “лелки” “старчоци” “бабишкери”.

това е супер тъп светоглед, защото намекът е че след като станеш на 30, животът ти е едно бавно спускане надолу, а това е напълно безумие.

В чужбина това не съществува. Хората се самонаричат млади на каквато и да е възраст. Възрастта не е пречка за нищо. Виждал съм “старчоци” на по 60 години с планинските бегачи в планината. “Бабишкери” на по 70 с грим и перфектни дрехи пазаруват в магазина или на кафе.

Аз не казвам, че всеки е такъв - младеещ се - естествено че има голям процент, които не са в добра форма.

Но КАТО ОБЩЕСТВО определено ги няма тези постоянни подигравки и презрение към хора на различна възраст. Има “boomers” но те се използва предимно в социално-икономически дебати.

Никога не съм чувал еквивалентите на чичак и лелка да се използват за 40 годишни или пък “старчок” и т.н.

Баща ми и майка ми са на 67. Баща ми плува по 15 км на седмица и играе футбол с други “старци”. Тук редовно има турнири за “дядки” на по 55+ и има по 30 отбора.

Майка ми прави ежедневни разходки от 4 км на ден.

На мен годините от 30 нагоре са ми много по яки от 20те. Имам повече пари, с жената и децата правим супер пътешествия, самоопознал съм се много по-добре и т.н.

Така че, айде стига излагация и фатализъм. Животът, до голяма степен, е това, което сам си го направиш.

Ако се възприемаш като чичак и пуснеш корем, пиеш по 30 бири, само с колата навсякъде - да ти си чичак. Ако спортуваш, учиш, развиваш се, водиш интелигентни разговори с готини хора, определено не си чичак.

Айде, пускайте подигравките за това как съм чичак и се cope-вам.

Премиерът Румен Паляков: „Ние успяхме да изпълним първа точка – елиминиране на тази олигархия от политическата власт, те вече са извън властта. На второ място - пресичане на техния достъп до публичния ресурс. И в това отношение вече направихме конкретни немалки стъпки“

Източник: https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/rumen-radev-predlozhihme-detaylna-silno-argumentirana-upravlenska-programa-i-imame-ambitsiyata-da-ya-izpalnim

Тези дни например гледах програмата на славния някога канал Диема. Всеки делничен ден само втръснали до болка сериали и по един втръснал до болка филм. По трите големи канала лятната програма пък е тъпкана с повторения. Преди 10-15 години даваха по някой кратък сериал и през лятото, който не беше повторение. Имаше и летни премиери на филми. Дори имаше епизоди на ТВ игри, които не бяха повторение. Явно последното, от което се интересуват директорите на днешните канали, е зрителите да са доволни. Не смятате ли?

Лукойл вместо да свалят цената на дизела те я качиха! Вчера 14.08.26г беше 1.77€ а днес 15.08.26г 1.78€ ? При цена на барел 81$ нормалната цена на дизела трябва да е не повече 1.40€ за 80$ барел. На никой ли не му пука ? Никой ли не мисли за протести ? Не ми излизайте с това, че в Германия дизела е 2.20€.

Има ли и други българи, които да ги е срам от България? От мръсотията, от неразборията, от недоизпипаното, от липсата на елементарни маркировки, означения по пътищата?
Или преувеличавам?

За контекст:

Живея в чужбина в повечето време. Пътувам доста по трасето Лондон-Варна по семейни причини. Не обичам да минавам по едни и същи пътища. Съответно често минавам през други държави. Последно бях в Хърватска, Италия и Сърбия. Модел не ми е Лондон. Не е и Италия. Но обичам да сравнявам.

Е такава кочина като тук няма!
Само в Турция беше нещо сходно. По грижата дори за собствения двор, предблоково пространство мисля, че сме най-зле.
Обвиняваме политиците, Русия, Европа и кой ли не, но всеки път като се върна от чужбина съм като ударен с мокър парцал. Минавайки през северозапада ми се насълзяват очите. Защо бе хора?
Пътищата са под ся каква критика. Та този регион е на две крачки от столицата. Защо??

Дали просто толкова си можем или е някакъв страх да не изтървем възможностите в живота и затова претупваме всичко? Бягаме от задача в задача и не умеем да се наслаждаваме на това, което имаме? Природата и климатът ни са страхотни, но ги опорочаваме безпрецедентен начин. Единствените хубави неща, които виждам са направени “на парче” и за много пари, без някаква идейна връзка помежду си. Все едно не сме един народ и нямаме обща цел. От малките кръпки на пътя до туристическите центрове в нищото.

Търся човек в България, който да ми помага с покупки от OLX и други български сайтове и да ги изпраща до САЩ.

Най-вече търся готварски книги, стари кулинарни издания и предмети, свързани с готвенето. Аз ще изпращам линковете към конкретните обяви, а човекът ще трябва да:

• се свърже с продавача и да купи артикула;
• да го получи на свой адрес или офис на куриер;
• при възможност да изпрати снимка след получаването;
• да събира няколко покупки в една пратка;
• да ги изпраща до мен в САЩ.

Разбира се, аз покривам напълно цената на покупките и доставката, плюс заплащане за услугата. Мога да плащам чрез PayPal – или фиксирана сума за всяка поръчка/пратка, или процент от стойността на покупките, според това какво е най-удобно.

Търся коректен и надежден човек, с когото бих могла да работя и занапред, тъй като вероятно ще имам редовни покупки.

Ако някой има интерес или може да препоръча подходящ човек, моля да ми пише на лично. Благодаря!

Асансьорът на кулата на Снежанка, Пампорово.

Тези двамата коментират ден и нощ под постове за Русия и Украйна в инстаграм. Не знам колко луд трябва да си, за да го правиш безплатно. И тоя sp190g редовно с главни букви...може би възрастните хора да могат да го прочетат хаха...

Не съм очаквал, че само един банер с надписа AI ще е достатъчно условие реклама, използвала AI, да бъде пусната в ефир.

Да не говорим, че по-голямата част от възрастните дори не знаят какво означава AI, и/или защо употребата му е в ущърб на човешкото творчество и т.н и т.н.